Незнам какво се случва с мен ..незнам защо ...и как и кога ще приключи ..не мога да се позная ..аз съм ходещ ураган ..малка кутийка която като я отвориш те завърта на 360 градуса и те разкъсва на парчета..гняв ..чувствам се като животно което снове напред назад неспокойно,готово или да убива или да избяга..дразня се от всичко и от всички ..искам да споря ...да се боря ..да крещя ..да заплача ..искам да пречистя всички гадни емоции ..спомени ..в съзнанието ми ..и да започна на чисто ..с по добри хора ..с по позитивно мислене ..с повече отдаване ..с повече внимание ..с повече постоянство ..писна ми от еднодневки ..писна ми от хора които влизат в живота ти ..взимат най-доброто от теб и си заминават ..писна ми и от това ..че няма как да не се случва нищо от това което изредих по горе ..

п.с:И следващия път когато реша да се зарадвам на нещо или на някого моля те спри ме навреме ..разочарованието е много по малко след това :(

"Времето е интересно нещо.За всяко нещо, от което ни е лишило,
има нещо, което ни се връща.Понякога е нов приятел."
А понякога е стар приятел ..който сме позволили да си отиде ..или обстоятелствата са го наложили..странно е ..и в същото време толкова вълнуващо ..просто през цялото време съм се сещала за странната нереална връзка която бяхме създали ..аз тук непораснало момиче,борещо се с новостите в живота ..хората ..ситуациите ..ти там на другия край на света ..толкова недосегаем и в същото време обаятелен ..изпрати ми картичка от една екскурзия в лас вегас ..все още я пазя ..много скъп спомен ..защото е странно някой да направи каквото и да било за друг който не познава ..и защото никога няма да забравя емоцията която съм преживяла ..никога не сме си позволявали да минем границата ..ние бяхме виртуални приятели ..без обещания..без планове ..без абсолютно нищо ..така беше в моите очи ...въпреки че ти много трудно допускаш хора до себе си ..ми позволи да се докосна до част от теб, а друга остави скрита ..как се загубихме ..как спряхме да общуваме..не си спомням ..знам само че независимо през какво съм преминавала и какви хора съм срещала..никога не съм забравяла че ти съществуваш там някъде..че имаше някаква връзка между нас ..че малко или много съм усетила че ти си човек на който мога абсолютно всичко да кажа и който ще ме разбере така както аз искам да ме разберат ...потърсих те ..открих те ..но ..незнам защо ти не ми отвърна със същата отвореност ..опитите ми да разговарям с теб се превърнаха в сухи ..отсечени отговори ..оставих нещата така ..не съм човек който досажда ..докато рождения ти ден не стана повод отново да ти пиша ...ще си призная ..не помня дати ..цифри ..почти невъзможно ми е ..скайп ми го напомни ..замислих се дали да ти го честитя ..не че не заслужаваш просто не исках да се разочаровам от начина по който ще ми отговориш ...но ти ме изненада ..върна ме години назад ..накара ме да се почувствам пак онова несигурно дете което ти пишеше безкраини глупости в имейлите си,а ти търпеливо изчиташе ..отговаряше ..и т.н ..знаеш ли много малко хора чувствам за близки и много малко хора допускам в сърцето си ..ти си там ..мой скъп приятел и независимо на къде ни отвежда живота ..независимо че не сме се срещали лице в лице, и че утре може отново да не общуваме с години ..това чувство е вътре в мен и няма как да се промени ..разбрах го сега ..и знам че никога няма да го изгубя ..именно защото рядко го имам към някого ..

Понякога ...когато седя замислено загледана през прозореца се сещам за нещата за които те открехнах ...тези малки жестове ..новости за които не беше чувал..не беше виждал ..и не беше опитвал ..никой не се ражда научен..всеки ежедневно ,ежечасно..ежеминутно научава нещо от някой друг..ти ..аз ..той..тя ..и така нататък ..просто е жалко какви неблагодарници сме хората ..как взимаме с пълни шепи а след това забравяме ..за жестовете ..за даровете ..за услугите ..да... ти ми се отблагодари по най-добрия начин ..начин който по никакъв начин не ми е непознат ..може би хората са наистина прави че всичко се връща в този живот ..а може би просто всеки има право на собствен избор ..надявам се само да не използваш тези неща за да блеснеш пред някой друг ..защото повярвай ми няма значение колко е лъскава обвивката когато съдържанието липсва ..ти доказа какъв си ..а аз ..аз разбрах какъв късмет имам :)

Наистина ли когато човек е най-уязвим може да се привързва много по лесно и бързо към някого ...наистина ли се хващаме като за сламки за хората ..разчитаики те да ни накарат да се усмихваме като преди ..да сме щастливи ..малко по живи ..защо разчитаме на тези емоции ..нима те не са по- болезнени от тези от които се опитваме да избягаме криейки се в душите на другите ..нима няма да те боли утре когато този човек загуби интерес и си тръгне ..а ти не само ще се опитваш да излекуваш загубата на един човек ..ще се опитваш да излекуваш загубата и на друг към който си се привързал дори несъзнателно ...има ли начин да се предпазим ...има ли начин да останеш скрит зад стената която си изградил и така добре пазиш ..просто страничен наблюдател ..има ли начин само да взимаш от хора ..емоции ..усмивки ..топлинка ..без да те боли когато ги загубиш ..без да ги търсиш..в картините пред очите ти ..в думите ..в спомените ..как ?кажи ми как ....

Странно...ежедневно ...ежечасно съставям в главата си писма ..които си казвам че трябва да напиша и да ти изпратя ..а никога не го правя ..просто има нещо неизказано ..има думи които са останали в пространството ..има неща ..и въпроси които са останали без отговор и ме човъркат постоянно ...искам да знам ..но как ?

ти никога няма да знаеш..колко много си ме наранил..никога няма да знаеш как съм го преживяла и никога няма да знаеш колко важен си бил за мен..не го показах ..страхувах се ..разбрах го когато си тръгна ...никога няма да знаеш през какво преминавам ..защото предпочетох да си тръгна с достойнство ..предпочетах да покажа непукизъм ..толкова нетипичен за мен ..предпочетах да си мислиш че нищо от това не е важно за мен..че е нямало отражение в живота ми ..че ти си един незначителен човек за който не ме интересува ..всъщност..незнам какво си мислиш ..ти затвори вратата без думи ..а аз все още не мога колкото и да се мъча..понякога когато не мога да заспя ...лежа ..загледана в мрака и единственото нещо за което се сещам е онзи последен смс "целувам те"..кому бяха нужни тези фалшиви целувки ..толкова скучно ли ти беше,че трябваше да си разообразиш живота като си поиграеш с душата ми ..странно чувство за хумор ..дано поне сега да се чувстваш добре !

"Хората ще забравят какво си казал.ще забравят какво си направил.но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват!"
Веднъж играхме на една игра ..бях я прочела в една статия и ти я предложих ..ти се съгласи ..писахме си имейли цяла седмица..без да си звъним..без да си пишем смси..без да си пишем по скайп ..просто писма ..беше чудесно ..мислех че ще се откажеш още на първия ден ...но ти не го направи ..днес търсех едно писмо и видях че не съм ги изтрила ..и сякаш нещо се обърна в мен ..просто седях и гледах монитора исках да отворя поне едно,а не можех ..не можеш и да спра сълзите които дойдоха след това ..никога няма да мога да си обясня постъпката ти ..никога няма да мога да си обясня нито защо се бори ..нито защо изгуби толкова време ..нито защо се отказа...нямаше думи да ми кажеш сбогом ..но имаше думи да ме лъжеш през цялото време..нямах думи ..а имам да ти казвам толкова много неща .....

DEDICATE.....

Има моменти от живота ни които предопределят нашата съдба ..такива които ни изграждат като личности ..които ни правят или по-силни ..или могат да ни сринат тотално ...понякога можем да говорим за тези моменти ...можем да ги представим както си искаме ..хората могат да кимат с разбиране ...могат и никога да не разберат ..истинските чувства и емоции ,истинските мисли свързани с тези моменти ние пазим в душите си ...не всеки може да разбере мъката,не всеки може да разбере дори и радоста ...понякога хората са наши приятели...а понякога идва момент в който започваме да ги мразим ..никога не съм била фенка на това да задържаш емоциите в себе си ..не се срамувам да плача ..не се срамувам и да се смея ..искам да съм истинска въпреки че се иска от мен да съм лицемерна...днес се чувствам по силна ..въпреки че има тъга в мен,въпреки че си спомням с болка ..въпреки че понякога плача ..аз знам че мога и сама да се справя и нямам нужда от теб !!!!

Ти Си ЗнАеШ...

In my shoes, just to see, what it's like to be me
I'll be you, let's trade shoes, just to see what it'd be like to
Feel your pain, you feel mine, go inside each others minds
Just to see, what we find, look at shit through each others eyes
But don't let them say you ain't beautiful
They can all get fucked, just stay true to you
Don't let them say you ain't beautiful
They can all get fucked, just stay true to you

Просто си мисля защо когато се учим да обичаме някого и да подържаме връзката с този човек стабилна трябва да правим безброй компромиси за да балансираме нещата ,понякога се отказваме от приятелите си ..а той къса с нас заради приятелите си ..понякога отказваме мечтаната работа само за да сме заедно на едно място и да продължим ..а той къса с нас за да замине на друго място ..понякога отказваме връзка с човек който ни цени за да изчакаме човек който в следствие се оказва че никога не ни е оценил ..когато не правиш компромис си егоист,а когато ги правиш си прецакан ..и да правиш и да не правиш те зарязват и никой никога не оценява нищо ..тогава какъв е смисълът?

Вече броя дните до излизане в отпуска ..не че е скоро..но 2 седмици са кратък срок за преброяване ..не искам да мисля за това че тази отпуска ми беше планирана да бъде прекарана с някого ..не искам да мисля нито за казаните думи ..нито за направените планове ..нито за това че всичко отиде по дяволите ..и аз незнам защо ..просто искам най-пълноценно да си почина ..да почета ..да гледам някой филм от началото до края(обикновенно заспивам на първите 15 минути)..искам да правя нещата за които не ми остава време и най-вече да си почина от хора ..понеже работата ми е ужасно натоварваща...вчера бяхме мръсни боклуци ..а онзи ден една клиентка ми мина през краката с клиентска количка без да се обърне да види какво става ..ако на работа хората не биват и в живота ни също ..какво правим тогава? намира ме си нови хора и проверяваме дали биват ..и така се въртим в един омагьосан кръг ..напоследък все по често се питам какво означава да си добър и лош ..лош ли си ако си болезнено откровен с хората и понякога ги нараняваш с истината която им казваш ..лош ли си с думите ..лош ли си с отказите ..лош ли си със сърказма който понякога използваш ...и защо когато хората те нараняват не се смятат за лоши ..а когато ти го правиш не спираш да си мислиш за това как си постъпил ....

Неблагодарно сърце.....

Просто искам да заплача..а колкото и да се мъча не мога ..не че не ме боли ..не че всяка сутрин като се събудя първата ми мисъл не е за теб ..не че не чувствам едновременно любов и омраза ..не че не се сещам по няколко хиляди пъти за теб през деня ..не че не искам да вдигна проклетия телефон и да не ти се обадя ..нямам право ..отне ми всичко ..и усмивката ..и спкойствието ..и мечтите ..просто искам да заплача и да ми олекне поне малко ..и искам да се усмихна ..както когато получвах някой изненадващ смс от теб ...трябва да забравя и да продължа напред .. а не мога !!!

Вчера късно вечерта се разходих из улиците ..някакси ми е тъжно,мъчно и меланхолично ..мисля си какво щеше да бъде ако плановете ни се бяха осъществили ..ако всичко беше станало реалност ..дали в онзи късен час щяхме да се разхождаме по тихите улици ,дали щяхме да се чувстваме добре ,дали щяхме да се смеем или да водим безкрайни разговори ..гадно е ..когато правиш планове,имаш големи очаквания и влагаш нещо в това ..гадно е когато те лъжат и разбираш че в цялата тази история ти си бил сериозния а другия просто се е забавлявал на твой гръб ..не ми се иска да го повярвам ..мъчно ми е че отново съм повярвала на някого а той отново като останалите се е подиграл с доверието ми ,с искренноста ми ..мъчно ми е че не ме оцени ..а и ми отне шанса да ти покажа какъв човек съм ..мъчно ми е че допуснах да ме боли и да се чувствам в безизходица в момент когато тъкмо бях възвърнала стабилността си ..понякога лежа в тъмната стая и не мога да открия съня си ..а мислите за теб се гонят в главата ми ..липсваш ми ..липсва ми контакта ..липсва ми гласът ти ..и просто не искам да повярвам ..че сред цялата идилична картина ти постъпи по най-жестокия начин и си тръгна без думи ,без намек ..без дори да погледнеш назад ..колкото и да се опитвам да забравя и да вървя напред ..колкото и да си запълвам времето и да се занимавам с всевъзможни неща ти си постоянно в мислите ми ,а спомените за случки ,разговори и смс-и изплуват постоянно ..аз няма как да затворя очи и да си кажа ..не няма такъв човек ..той не съществува ..и няма как да заповядам на сърцето си да те мрази и да те ненавижда ..просто се питам защо беше нужно да влизаш в живота ми ..и защо ми беше нужно да знам че там някъде същестуваш, да се опитвам да те опозная ..да живея всеки един миг със случките ти ,със радостите и с болката ти ..а след това просто да ме захвърлиш като ненужна вещ без да се интересуваш какво става в душата ми ..сигурно се успокояваш че с времето ще забравя всичко ,че отново ще стъпя на краката си и ще продължа напред ..не ми беше нужна тази болка ..всичко от което се нуждая е любов ...

Думите са излишни ..не ми се мисли ..не ми се слушат обяснения..от къде дойде тази жестокост в теб ?

Хората са жестоки ...никой никога не се замисля какво сте си казали в началото,никой не обръща внимание на знаците които му се дават,в един момент сте преживели едни и същи болки и всеки детайл му е познат а в следващия на никой не му пука,всичко е един елементарен егоизъм..вече нямаш интерес и можеш да си правиш с човека каквото си искаш..мислех си че хора които са наранявани знаят много добре каква е душевната болка..тя може да трае дни,месеци години ..и е много по тежка от някакво физическо нараняване ..няма хапче за нея ,няма нито обезболяващо,нито някой който да ти каже как да я разкараш от себе си ..просто си носиш кръста и това е ..защото който каквито съвети да ти дава..и да правиш хиляди неща за да си зает и да не мислиш ..да излизаш с хиляди хора до безкрайност ..в един момент дори и сред много хора ти се спираш ,оставаш болезнено сам и всичко отново се пропива в теб ..не можеш да избягаш от мислите си ..не можеш и да изтръгнеш това болезнено тежене в гърдите си ..не можеш да очакваш и някой друг да го направи ..то ще бъде там известно време ..никой незнае колко ..но ти сам ще се справиш с това ..просто когато те виждат че си уязвим и чувствителен ..когато си дал хиляди знаци не е нужно да те вкарват отново в някакви дупки,не е нужно заради собствения си егоизъм и интереси да нараняваш другите ..просто виж знаците и ако не е според твоите възможност.. отмини ..не създавай излишни болки и терзания ..не наранявай хора!
п.с:Искам да вярвам...

Първо идват сълзите,след това мъката,а след това омразата ....

Просто знай рано или късно всеки си тръгва..независимо колко добър си ,колко мил и колко отдаден ..независимо от хубавите моменти ..от трудните или не чак до там запомнящите се ..независимо дали си вложил нещо или нищо ,независимо дали говорим за обикновенно приятелство или нещо много по голямо ..един ден се прибираш и откриваш купчина багаж приготвени до вратата и думи от сорта "обстоятелствата го налагат ", а след това през водопадите от сълзи и шума в ушите ти не искаш да чуваш абсолютно никого и нищо просто се бориш да запазиш достойнството си онази малка частица от теб която си мислиш че все още съществува а всъщност незнаеш че няма нищо недостойно в това да си поплачеш или да си ги изживееш по свой си начин..седя и си мисля..как ги допускаме тези неща и защо когато човек трябва да е абсолютно щастлив си причинява тъга ..аз знам че нямаш вина ..не те обвинявам..може би наистина обстоятелствата го налагат ..може би егото и гордоста ти вече плачат за изява,може би след време ..може би години ..а може и месеци отново ще почукаш на вратата ми ..ще седнем като стари другари ..ще поплачем,ще се посмеем и ще си спомним за онези уникални емоционални състояния които изживяваш само с определени хора които по незнаен начин са успяли да преминат всички онези здрави защити около теб и са се докоснали до душата ти ...

Понякога си мечтая за деня в който ще узная,че си заминал за чужбина..не че си имал планове,нито пък намерения...ти мразиш всичко извън родината ти и се правиш на голям националист,а дори може би не си наясно за пълното значение на тази дума ...но просто ей тъй ти казвам че ако чуя подобна новина ..незнам и аз сякаш ще се успокоя,сякаш вече няма да се стряскам че мога да те видя случайно на улицата или ще се появиш изад някой ъгъл хванал за ръка новата си приятелка и ще ме поздравиш с широка усмивка,а аз отново ще извърна глава обидена..незнам защо все още се натъжавам като те видя ,подтискам се ,доплаква ми се ..не те харесвам вече,дори не изпитвам копнеж да те виждам..да знам как си ,как върви живота ти ..мразя те..мразя и това че понякога се връщаш просто за да видиш старите си приятели и ме караш да си спомням и да мисля,да се чувствам излишна,по-малка,по незначителна,да не мога да изляза с тези хора когато ти си решил да излезеш с тях за по бира защото не мога да съм лицемерна и да седя на една маса със теб и да се правя че си ми добър приятел от старото време .. мразя и това че когато си около мен ме караш да бъда различен човек ..по-лоша , по- жестока,а когато си отидеш и нещата се успокоят пак съм си аз без излишни лоши мисли ...

Днес пеках кекс ...нещо не ми се получи ..аз съм най-лошата домакиня на света ..търся си мъж който да може да готви :(..отново съм поела няколко дегустации през почивните ми дни ,а за неделя се точим да ходим на плаж стига времето да е хубаво ..като цяло работя ,пия кафета с приятелки,преживявам свои и чужди трагедии,релаксирам ,чета чиклити понеже не ме ангажират и гледам грозната Бети ..от там нататък всеки който е имал намерение да ме изнервя тези дни просто може да отиде да се поразходи ...не ме вълнува :)

Как можа ...как можа да ми причиниш това ..толкова убедителен беше ..толкова естествен ,невинен..на моменти се питах истински ли си...как можа да срутиш така добре подредения ми и защитен свят ..как можа да вземеш сърцето ми,да го стъпчеш и захвърлиш в прахта,а след това да се чудя как да го събирам парченце по парченце ..как можа да ме върнеш там където си обещах никога да не се връщам ...как допуснах всичко това?

Умирам от яд ...напоследък всичките ми приятели ,познати..де що куцо и съкато е тръгнало да ми търси половинка ..а аз толкова мразя тези уредени работи че просто полудявам от яд ... не че има нещо лошо да те запознаят с някого ..но това тъпо очакване дали ще се получи нещо ме изнервя и депресира ..просто искам нещата да се получават по естествения си начин, а не понеже някои хора имат фикс идеи че съм хубаво момиче и не трябва да съм сама ....може би са прави от една страна,но от друга ..нека аз сама преценявам какво е най-добре за мен поне за сега ..

Казваш ми че съм много красива,казваш ми че много ме харесваш и че много държиш на мен ..защо не мога да ти повярвам ...защо ме лъжеш и ме нараняваш...

Незнам и аз как да разкажа случката ...вътрешно съм все още разочарована,а пред очите са ми картини,физиономии и много много тъжни очи ..ок ще започна от там ...имам приятелка която излизаще с едно момче една вечер се обади на друга прителкла че е на еди кое си заведение да дойде ..след това по странни стечения на обстоятелствата..дали от алкохола ,дали от други емоции поканената приятелка и гаджето на дружката се награбват от там нататък сещайте се какво се случва ,двойката се разделя ,другата се прави на неразбрала и т.н,но всички знаем колко е тънка границата между приятелството и омразата ...дружката решава че няма да остави така нещата и ще раздава правосъдие ..и като две много близки приятелки които са си споделяли знае тайните и слабите места на другата ...тя е много влюбена в наш общ приятел от доста дълго време ..и съответно се включва друга моя аверка която ще флиртува много явно с момчето пред сгафилата за да и стане гадно ...обаче в процеса на предварително обсъждане на плана двамата решават че много се харесват и се събират ..и изготвят друг план как ще излезем на заведение ще се целунат точно пред момичето което много харесва момчето а негов приятел ще и снима физиономията отстрани ..без думи съм ..колко жестоки могат да бъдат тези 20 годишни хлапета и как могат да измислят и разиграят подобни театри ...лично незнаех че ще има такава интрига ..затова останах потресена ...потресена съм от лицето което ми се запечата на другото момиче когато ги видя да се целуват ..потресена съм и от момента когато ми се хвърлиха на вратът смеейки се и питайки "видя ли ,видя ли ",а ми се искаше да заплача през цялото това време ...това можеше да съм аз ,можеше и да е всеки друг ...и болката и преживяването щяха да са едни и същи и триумфа на другите абсолютно същия ...сега няколко дни след вечерта на случката ..ей тъй се питам беше ли нужно това ..беше ли нужно да правиш мръсно на някого просто защото еди какво се е случило и трябва да си отмъстиш ..и какви са тези безкруполни хора които се кефят по този долен начин на чуждото нещастие.

омръзна ми да слушам от сутрин до вечер за пари ,марки и мъже ...омръзна ми да познават посредствени и ограничени материалисти ...омръзна ми да общувам с глупави хора които се правят че ме разбират,а всъщност си нямат и на идея за какво става на въпрос ...омръзна ми да се виждам всеки ден с хора с които не мога да обсъдя и една книга ..и от ,месеци ги карам да изгледат поне един филм ...що за ограничение е това ..цялото ти съществуване да се свежда до три неща и всяка втора дума да е пари ...в какъв свят живея ...

Μιχάλης Χατζηγιάννης-Ανάποδα

какво по дяволите ....

той:-Все те засичам в **** и все ми е неудобно да те заговоря.
аз:еее спокойно де аз не ям хора
той:дори за миг ни се приплетоха погледите
аз:кога се случи това ?
той:вчера,бях зе запътил за калмари като те видях,загледах се,това ми костваше спъване ,хубаво че не ме видя ,че да си умреш от смях
аз:аз загледах ли се ?
той:да ,за около 5 сек.,нещо подреждаше
аз:еее пак е нещо
той:Ти само по модели ли се заглеждаш?
аз:ти модел ли си ?
той:Не ме ли гледаш какъв съм одарен,какъв модел мога да бъда,аа?
аз:еее ако ти не се харесваш как очакваш другите да те харесват ..
той:Не долови иронията ми,сори не издържа теста.

Сърцето е крехко и чупливо.Затова го защитаваме така стриктно.
Рядко се поддаваме, ето защо това означава толкова много.
Някои сърца са по-чупливи от други.
Може би по-чистите.Като кристал в свят на стъкло.
Дори начинът по който страдат по-красив.

Бестселърът на всички времена - Как да открием мъжа на своите мечти и какво да правим после с тоя боклук?!

Бях права..за абсолютно всичко се оказах права..мамка му ..иска ми се да не познавах толкова лесно ..губи се тръпката ..иска ми се хората да не бяха толкова прозрачни пред мен ..и да не можех да отгатвам мислите и намеренията им..иска ми се да не бях познала ..да се беше оказал малко по различен ..и да не гледаше толкова повърхностно на нещата ..всъщност кога ли съм получавала това което искам ...

Беше толкова нередно да насърчавам Джейкъб. Чист егоизъм. Нямаше значение, че се опитвах да изясним позициите си. Ако почувстваше някаква надежда тогава щеше да се превърне в нещо друго от приятелство, и това щеше да означава, че не съм била достатъчно ясна.
Как да му обясня така, че да разбере? Бях празна черупка. Като свободна къща - бракувана - за месеци бях напълно необитаема. Сега бях малко подобрена. Предната стая беше в по-добро състояние. Но беше само това - едно малко парче. Той заслужаваше повече от това - повече от една стая, която едва се крепеше на порутени основи. Нищо от неговото инвестиране в тази част нямаше да ме накара да заработя с пълни сили.
И въпреки това знаех, че няма да го отхвърля. Имах прекалено голяма нужда от него, а и бях егоистка. Може би трябваше да изясня повече моята страна, така че да знае да ме напусне.

-Бих искал да те помоля за една услуга все пак, ако не е прекалено много – каза той.
Чудех се какво ли е видял върху лицето ми, защото нещо премина през неговото собствено в отговор. Но преди да мога да го определя, той отново бе събрал чертите си в същата спокойна маска.
- Каквото и да е – заклех се аз, гласът ми малко по-силен.
Докато го наблюдавах, студените му очи се разтопиха. Златото отново стана течно, разтопено, изгарящо моите очи с непреодолима сила.
- Не прави нищо безразсъдно или глупаво – поръча той, отново същият като преди. – Разбираш ли какво ти казвам?
Кимнах безпомощно.
Очите му замръзнаха, отдалечеността се завърна.
- Мисля за Чарли, разбира се. Той има нужда от теб. Грижи се за себе си – заради него.
Кимнах отново.
- Непременно – прошепнах аз.
Изглежда се успокои съвсем малко.
- И аз ще ти дам едно обещание в замяна – каза той. – Обещавам ти, че това ще е последният път, когато ме виждаш. Няма да се връщам. Повече никога няма да те подлагам на такова нещо отново. Можеш да продължиш с живота си без никаква намеса от моя страна. Ще бъде така, сякаш никога не съм съществувал.
....
С разтреперани крака, като игнорирах факта, че движенията ми бяха безсмислени, го последвах към гората. Уликите от пътят му бяха изчезнали веднага. Нямаше стъпки, листата отново бяха мирни, но вървях напред без да мисля. Не можех да направя нищо друго. Трябваше да продължа да вървя. Ако престанех да го търся, щеше да е свършило.
Любов, живот, смисъл... край.
....
Колкото и да се борех да не мисля за него, не се борех да забравя. Тревожех се - късно през ноща, когато изтощението от липсата на сън разбиваше защитата ми - че всичко ми се изплъзва. Че умът ми е сито, и че вероятно някой ден няма да мога да си спомня точният цвят на очите му, чувството на студената му кожа или звукът на гласът му. Не можех да си мисля за тях, но трябваше да ги помня.
Защото имаше само едно, в което трябваше да вярвам, за да мога да живея - трябваше да знам, че той съществува. Това беше всичко. Всичко друго можех да понеса. Стига той да съществува.
...
Забранено ти е да си спомняш, а си ужасен да забравиш - беше труден път за вървене.

Винаги съм се страхувала,че ей тъй в сремежите си да намеря най-доброто за себе си ..мога да пропусна да го забележа,да го оставя да мине покрай мен без дори да му дам шанс ..а след това да се задоволя с това което съм намерила подържаща максимата че няма пълно щастие и че няма нищо вечно ..питам се ..наистина ли човек намира своята половинка ..това липсващо парченце от себе си което го допълва във всеки един аспект в живота му ..как да направиш правилния избор ..ако досега всеки един е бил грешен ...или вярваме в нереални твърдения за вечната любов ..а след време се разделяме,зарязваме къщи,деца ...и намираме нова любов която също като предната твърдим че е силна и вечна..и колелото се върти по същия добре познат и отъпкан път ...

Само не мога да разбера ..що за странни стратегии имат някои хора ..ок разделил си се с приятелката си ..трябва ли да хукнеш като луд да си търсиш друга на момента ..едва ли не това е смисъла на живота ти ..трябва ли да се хващаш за подобни спасителни сламки с надеждата че те ще те изкарат от състоянието на агония и мъка което причинява раздялата ..и защо трябва да заблуждаваш ...дори и да даваш напразни надежди на друг който не търси това..да го лъжеш че ти пука за него..а тайно да продължаваш да се опитваш да оправиш работите с бившата ..що за егоистични и необмислени постъпки са това ..и що за мъжка постъпка е да скъсаш с някого с смс в който казваш "като ме видиш искам да се правиш че не ме познаваш ..сбогом"..поздравявам те за уникалния начин ...уморена съм от простотия честно казано ...

Никога няма да забравя деня в който ми сподели че има съмнения че приятелят и отново взима наркотици,искаше да купи тест от аптеката,но се страхуваше че резултатът ще е точно такъв какъвто очакваше ..а аз ..седях безмълвна там ..само слушах ..а вътрешно със всяка изминала секунда се свивах все повече и повече ...смалявах се ...и страхът все повече обхващаше душата ми ..върна ме години назад ...върна ми спомени ...върна ми страхове които бях забравила ..а след това започна всеки ден да ми разказва и се оказа че нещата съвсем не са толкова прости колкото са си мислили ..а на мен със всеки изминал ден ми ставаше все по мъчно,все по тежко ..все по депресивно ...никога не съм разбирала хората които го правят ..имат някакви причини ..най-вече слабият характер ..надеждата че някакво помощно средство ще оправи нещата,а то се оказва най-коварния предател ...всеки ден си казваш това е за последно,а на следващия го правиш отново и отново ...мъчно ми е за слабоста на хората ...за пропиления живот ..за младоста и възможностите ..за това че със всяка изминала минута убиваш себе си ..и си безсилен да спреш защото това е по силно от теб ..и нямаш волята ..нямаш силата ...нямаш издържливоста..нямаш смелоста да погледнеш близките си в очите и да видиш болката и страданието ..защото тези неща ги осъзнаваш само когато си взел и си спокоен а през другото време си циничен и брутален ..животно ..готово на всичко за да получи това което иска ...една човешка съдба..една споделена болка ..

По принцип не обичам да повтарям филмите ..този ..с днешното гледане стават вече 10 пъти ..странното е че искам да го гледам пак...и пак ...погледнато реално това е просто филм ..история която по някакъв необясним за мен начин те грабва ..не се замислих много за основната идея любовта между вампир и човек ..сякаш това не беше важно ..сюжетът ..героите ..определени сцени ..думи ..емоции които те докосват по необикновен начин ..през цялото време усещам някакъв прилив на нежност ..на чистота ..романтика ..невидима връзка между двама души ...по някакъв начин ти се иска да повярваш че е възможно да съществува такова чувство ..над пределите на възможностите ти ..над всичко ...без граници ..без условия ..без очаквания ..само чистота..само любов...

"About three things I was absolutely positive. First, Edward was a vampire. Second, there was
part of him – and I didn't know how potent that part might be – that thirsted for my blood.
And third, I was unconditionally and irrevocably in love with him."
.........
And so the lion fell in love with the lamb…" he murmured.
"What a stupid lamb," I sighed.
"What a sick, masochistic lion."
.........
"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin."
......
"Isn’t it supposed to be like this? The glory of first love, and all that. It’s incredible, isn’t it, the difference between reading about something, seeing it in the pictures, and experiencing it?"
...
"I'm the world's best predator, aren't I? Everything about me invites you in - my voice, my face, even my smell. As if I need any of that! As if you could outrun me. As if you could fight me off."

Каква е тази болка която ме раздира отвътре ..какви са тези сълзи които не мога да спра ..каква е тази тъга обхванала сърцето ми ..защо всичко започва добре ..и завършва със болезнени сълзи ...искаше да бъда щастлива ..обещаваше ми че ще се бориш докрай ..защо ми даваш обещания които не можеш да изпълниш...защо ми се кълнеш в чувства които не изпитваш ..защо ме нараняваш...